Илиян Ангелов е роден през 1964 г. в Каварна. Завършил е НХГ „Димитър Добрович“ в Сливен, а живопис при проф. Александър Терзиев във факултет „Изящни изкуства“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1991 г. участва в регионални и национални изложби. Самостоятелни изложби има в га-лерия „Спектър“ във В. Търново през 1992 г., а през 1994 в художествена галерия „Добрич“. По-късно се представя в галерия „Палас 5“ в Двореца на култyрата и спорта – Варна, в галерия „Тракия“ в Пловдив. Самостоятелна изложба представя през 2009 г. в Плевен. Илюстрирал е романите на писателката Катя Ванчева „Далечен тропот на копита“ и „Кърваво преображение“. Негови творби са притежание на държавни галерии и частни колекции в България, Румъния, Франция, Германия и Русия. Преподавател е по изящни изкуства в Националното училище по изкуствата „П.Пипков“ в Плевен.
„Лъчезарен като човек и художник“, както го определя Антония Караиванова – главен уредник на художествена галерия „Илия Бешков“, живописецът Илиян Ангелов ни предлага четиридесет платна в новата си самостоятелна изложба. Роден край морето, завършил живопис в университета в „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново, той е художник на своето време, а не подвластен на някакъв индивидуален битово-родствен или териториален знак. Лъчезарен, но и философ; художник със свой маниер и стил, автор, който се изкушава да експериментира, да се налага като художник, който не спира, не се отчайва, а работи за „своите“ картини. За него, без съмнение, важи признанието да е член на Съюза на българските художници, да е в семейството на истинските майстори. Той върви по този път вече повече от четвърт век. За да разкаже своята приказка по свой си начин.
Илияне, как би определил художническата си виталност днес?
Тегли ме една носталгия към бита на българина, към философията му. Ще ми се да работя в тази посока. Аз съм човек на морето и да си призная, за мен истината е такава, че основно бях се посветил на пейзажа, на морето, но… сега ми се иска да направя промяна. То е и до стила, и до промяна в композицията. Художникът трябва да се престраши и да опита. Признанието на колегите, че съм във вярна посока, ме окриля. Трябва да владееш всички жанрове, но и да се променяш… Но творчеството зависи от състоянието на човека. На мен едно участие в международния пленер по живопис в къщата на „Бранкузи“ в Румъния ми повлия. То се отрази и върху творчеството ми… Видях се в друга светлина. Мен миризмата на боята винаги ме тегли към статива. Нощем ставам и отивам пред картината и нищо не ме спира да продължа. Това предизвикателство ме накара да погледна на себе си по друг начин, открих се по нов начин.
И сега какво ще рисуваш?
Търся ново във фигуралната композиция на моите работи. Искам да разкажа едни приказки доста по-различни от тези, които съм рисувал досега. Различен се намирам в композицията. Влагам и хумор, и трагедия – третирам тези изображения по свой начин. Ето го и селото – тук са и къщичката, и магаренцето, и църквичката, и слънцето, всичко събрано на едно място – има някаква лудост. Имам усещането, че картините ми са комбинация от всички геометрични планове. Аз искам да покажа днешното време по свой си начин. Мисля как да го покажа тоя съвременен свят… Дали с колорит, или с композицията? Дано платната ми не свършат. Не искам никого да впечатлявам, а правя това, което ми се прави. Да съм жив и здрав. Художникът трябва да е силен обаче, за да продължи.
А какво искаш да кажеш с картините си в крайна сметка?
Гони ме някаква моя, вътрешна илюзия. И не искам да се отказвам от нея. Защото изкуството ни прави добри, кара ни да се замисляме. Такива трябва да бъдат и нашите послания, за да ставаме ние, хората, по-добри. Защото какво ни остава от този свят освен добрината.
Ще забравиш ли морето?
Нашият край, моето село Българево, Каварна, не мога да забравя. Когато го рисувам и гледам картината, имам чувството, че повече няма да го видя. Затова обичам да съм на брега на морето. Ето ти една картина от Тюленово. Там е една друга природа, един друг свят. И каква вода… Но аз харесвам и Плевен, защото хората правят живота. Това изпитваш на гърба си всеки ден, когато си сред приятели и близки, сред колеги и съмишленици. Но морето си е класика. Особено Балчик, край Двореца. Тази изложба от галерия „Илия Бешков“ искам да я покажа през лятото в Добрич. На 30 март новоприетите членове на СБХ от цяла България, колкото и условно да е това, ще направим изложба на „Шипка“ 6 в София. Още отсега започвам да се стягам и за Биеналето на малките форми през есента. Ще направя един триптих, една приказка, която ме предизвиква и съм намислил да я нарисувам така, както я виждам. Ще организирам творческия хаос, за да направя картината.
Димитър СТОЙКОВ
